На пристанището в Китаибараки, лодките са кацнали една върху друга, а до тях има двуетажна купчина от коли. Часовникът в централната сграда е спрял в 14.48 – часът, в който цунами вълната е ударила пристанището преди две седмици. На фона на този невъзможен пейзаж аз и Масаро Хашимото, управителят на префектура Ибараки, разговаряме с местни рибари. Те се надяват, че пристанището скоро ще се върне към живот, но ги тревожат новините от ядрената централа във Фукушима – тя е само на 70 км от града им, а страхът от радиация изхвърля продукцията на рибарите от пазара. Те се боят, че дори когато Китаибараки бъде разчистен от отломките, този страх ще убие единственото им препитание.
В разговора ни се включват две жени; тяхната молба е различна – искат повече информация за нивото на радиацията. С нашите дозиметри замерваме радиационното ниво и им показваме, че няма защо да се безпокоят. Жените и губернаторът въздъхват с облекчение. В този момент подобно устройство е по-полезно от всякога, казва той. Записваме си думите му, тъй като целта ни тук е да намерим начин да помогнем на Япония с това, което й е нужно. Дозиметрите вече са в списъка за следващия самолет, с който ще изпратим помощ в Япония.
Одеялата, матраците и спалните чували, изпратени от Европа, вече помагат на засегнатите от земетресението и цунамито. 72 тона европейска помощ са на разположение в убежищата в префектура Ибараки. Посетих две от тези 1900 убежища, където днес живеят 240 хиляди японци.
Първият център за временно настаняване е в начално училище. Тук днес живеят местни семейства, чиито домове са били отнесени от цунамито. Училището е дом за около 60 души, много от които са възрастни. Срещам 91-годишна жена, която е живеела сама преди бедствието. За нея се грижи съседка, която не е много по-млада. Двете разказват с невероятно смирение за шока, който са преживели, за благодарността си, че имат подслон и топла храна, и за несигурността за бъдещето. Губернаторът им обяснява за вълната от международна солидарност. Жените ни изпращат с усмивки. Куражът им е впечатляващ предвид трудните обстоятелства, в които се срещаме.
Второто убежище е в спортна зала в Цукуба. Тук живеят около 300 души, евакуирани от префектура Фукушима, заради опасността от радиация. Домовете на повечето от тях не са засегнати от земните трусове и цунамито, но връщането там не е безопасно и никой не знае кога ще се прибере вкъщи. Центърът за временно настаняване е в университетски район и много от доброволците са студенти. Младежката им енергия заразява хората, на които помагат. Но оптимизмът е помрачен от лошите новини от ядрената централа. Нивото на радиацията е високо и е възможно още хора да бъдат евакуирани от района на Фукушима. Това би увеличило нуждата от подобни центрове за подслон.
Като една от най-развитите икономики и един от най-щедрите донори (580 милиона евро за хуманитарна помощ през 2010г.) Япония познава много по-добре усещането да помага на другите, отколкото това да получава помощ. Но днес дори страната с най-солидна подготовка за цунами и земетресения е засегната сериозно и посреща с благодарност помощта на Европа и други донори.
Нося послание за европейците от властите и обикновените хора в Япония: благодарим ви за моралната подкрепа, благодарим ви, че сте тук, казаха те. Г-н Тойода, кмет на Китаибараки, обобщи това послание, когато му предавахме европейската помощ: “Приемаме с благодарност матраците и одеялата. В тези студени нощи, те ще ни помогнат да спим по-добре и да мечтаем за по-доброто бъдеще. Но още по-важно е да знаем, че имаме приятел, дошъл от толкова далеч, за да ни подкрепи”.
Убедена съм, че Япония ще превъзмогне тази трагедия, както е правила и в миналото. В свят, където големите бедствия са все по-чести и разрушителни, трябва да помогнем на японците в този процес, и да извлечем поуки от него.
